|
Поклонение до св. мощи в Созопол
На всяко възкресно Богослужение в манастир „Св. св. Константин и Елена” в едноименния курортен комплекс винаги участвува една „шепа” православни християни. Да, през летния туристически сезон в манастира се черкуват и много туристи. Но тази „шепа” е ядрото. Познаваме се. Знаем и споделяме радостите. Споделяме и скърбите. Помагаме си един другиму. Всеки, според силите си. Помага и на манастира.
В един от първите есенни съботни дни - оказал се доста студен, а и дъждовен - се събрахме рано сутринта в храма, отслужихме молебен и укрепени с молитвата, потеглихме на юг. Към „града на спасението”, какъвто трансперант ни посрещна в бившия епископски център. Там, в храм „Св. Георги” са положени частички от св. мощи на св. Йоан Кръстител и на св. ап. Андрей Първозванни. До тях има положена частичка и от Голготския Кръст на на Нашия Изкупител и Спасител, Иисус Христос.
След туристическия сезон ги нямаше дългите опашки. Нямаше ги телевизионните камери. Нямаше я суматохата. Беше време за молитва. Беше време за единение, за разговор с Бога. Разговор с Божиите угодници, на които идвахме да се поклоним и да изпросим тяхното закрилничество. Помолихме се. Разходихме се из опустялия курортен град, поблагородихме на Бога и потеглихме на север.
По пътя обратно към Варна, се отбихме в Поморийския манастир „Св. вмчк Георги”. Монах Сергий ни разказа историята на манастира. Отново благодарихме на Бога и след като помолихме св. вмчк Георги за застъпничеството му, се отправихме по домовете си.
Беше един обикновен есенен ден. Ден, в който бяхме отново заедно. Както всяка неделя. Заедно и в молитвата. Заедно с Бога!
| 
