|
|
|
Чудесата в храма
Свидетелствата на православието стоят зад дебела резбована врата в Светия синод. Документите са много пожълтели и овехтели от времето, толкова че изпитваш страх да се докоснеш до тях, за да не се разпаднат заедно с тях и описаните чудотворни знамения. В тях се разказват за проходили или прогледнали деца, икони, които изгарят и после пак възвръщат цветовете си и още много проявления на свръхестественото. Някои от свидетелствата дори са толкова стари, че са вече отдавна забравени, там, между прошнурованата хартия.
Манастир край Варна лекува болни очи
Ако отпуската ви доведе до морската столица на България, не пропускайте да посетите манастира “Свети Свети Константин и Елена” край едноименния черноморски курорт. Там се пази частица от мощите на Свети Валентин – покровителя на младежите, които искат да се задомят. Св. Валентин е честван от западния свят на 14 февруари и е известен като "Денят на влюбените", православието също почита свети Валентин, но на 6 юли.
Освен това обителта е известна и с лековитата си вода, извираща от кладенец до светия престол в параклиса. Според игумена на манастира отец Стоян, през цялата година нивото на чудотворната вода в кладенеца не се променя, дори когато и най-голямата суша задушава региона. “Това се дължи на божието желание”, споделя игуменът на обителта. А други божии служители допълват, че температурата на водата в кладенеца остава една и съща и през зима, и през лято, това е сигурен белег за нейната лечебна сила.
Всеки получава изцеление според нуждата
Всеки получава изцеление според нуждата И днес тези, които пристъпят с вяра и упование на молитвите по великата Божия милост, получават изцеление, всеки според нуждите си. Чудесни изцеления от светената вода на аязмото се случват и днес. Например миналата година жена на която е предстояла операция от перде на очите се е излекувала само като миела очите с водата. Мъж който от години е страдал от хронично възпаление на гърлото е решил проблема си със светената вода. Друг случай наскоро е изцеление на незарастващи рани по краката мъж от пловдивско.
Божиите служители разказват още как силно вярваща жена от Варна неотдавна успяла да излекува очите си от сериозно заболяване. Това станало без намесата на лекарите, а само благодарение на лечебната сила на водата. Получила своето изцеление, жената се върнала в манастира, за да благодари. Не е забравен и случаят с чужденеца, който години наред през лятото се връщал при манастира, защото тук, след като отпивал от водата, се успокоявал.
През курортния сезон освен от източноправославни християни, параклисът се посещава и от много туристи католици, привлечени от чудотворната вода и мощите на Свети Валентин. Повечето от посетителите на манастира и храма отнасят със себе си шишенце с лековитата вода, за да ги раздават на близки и познати, които се нуждаят от лек. Игуменът се кани в най-скоро време в храма да бъде създаден и специален кът, в който ще бъде изложена частица от мощите на Свети великомъченик Валентин.
Само на три места в Света има мощи на светеца закрилник на влюбените: в родното му място град Интерния край Рим, в най-големия руски храм "Христа Спасител" в Москва и в манастира на Варна. Манастирът е получил като дар скъпата реликва преди година и половина от римски кардинали. Свети Валентин се почита както от католиците така и от православните християни, защото той е канонизиран за светец преди разделението на църквата през XI век. В православната традиция на светецът се молят момите и ергени е които искат да намерят своята половинка в живота и да се задомят.
Помощ при задомяване
Дали преданията за Свети Валентин са верни, или са плод на усилията на хората да оправдаят ролята, която му отреждат като покровител на влюбените, вероятно никога няма да разберем със сигурност. Но така или иначе, като мъченик за вярата Св. Валентин действително е умрял в името на Любовта: любов към Бога и любов към ближните, на които през целия си богоугоден живот е помагал като свещеник, лекар или просто като християнин с преизпълнено с любов сърце. И ако хората вярват, че Св. Валентин покровителства влюбените и го призовават в молитва, светецът несъмнено ще се застъпи за тях пред Бога да укрепи и умъдри тяхната любов, за да пребъде.
История
Освен почивните бази, хотелите, развлекателните заведения и спортните съоръжения, на територията на комплекса се намира и параклисът "Св. Св. Константин и Елена", който някога е принадлежал на манастир, изграден в чест на император Константин и неговата майка императрица Елена. Известен с лековитите си минерални извори, той е бил посещаван и от висшата аристокрация. Счита се, че императрицата е била чест гост на Одесос и прилежащите му минерални извори.
Не е известно кога е основан манастира, но предания разказват, че още през ХVІ век тук живяло монашеско братство и свързват възникването му с чудотворната икона на покровителите на християнството Св. Константин и Св. Елена, както и с лечебния извор. След Освобождението манастирът и околностите привличат варненци и гости, решили да отпочинат сред свежия въздух и прозрачното море.
Около 1897 г. Варненска градска община започва постепенно застрояването и превръщането на местността около манастира в курорт. През 1905 година, благодарение на българската Царица Елеонора и д-р Парашкев Стоянов, започва строителство на детски санаториум за деца болни от костно-ставна туберколоза. Престоят давал добри резултати и средно 60-65% от тях оздравявали напълно, а други били изписвани със значителни подобрения. Желаещите да почиват тук били много, настанявани били в стопанските сгради на манастир. Въпреки неудобствата - спане на сламени дюшеци, нуждата да си носят спално бельо и съдове за готвене и хранене, напливът бил постоянен.
През 30-те години в "Св. св. Константин и Елена" е започнат строежа на първата почивна и гроздолечебна станция, открита на 10 септември 1933 година. Построена сред дъхавата растителност, станцията разполагала с 140 стаи с изглед към морето. В началото на Втората световна война била закрита. С постановление на Министерски съвет от 01 декември 1955 г., се поставя отговорната задача да бъдат изградени два курортни комплекса край Варна - Дружба и Златни пясъци. Така през 1957 година започва изграждането на комплекс, наречен първоначално Балкантурист, а по-късно познатото сред варненци - Дружба. Следва бурно строителство, курортът се превръща в самостоятелена стопанска единица. През 1992 година Дружба връща старото си християнско име по името на монашеската обител, познато и до днес - "Св. Св. Константин и Елена".
Днес от манастирският комплекс е останал само параклисът. След промяната в България започва възстановяването му. Архимандрит Серафим (Геновски), въпреки големите затруднения от страна на местната общинска и държавна власт полага огромни усилия за възвръщане на имотите на манастира. През 1999 г. усилията му се увенчават с частичен успех. Днес борбата за възвръщането на имотите на манастира продължава. Манастирът е този, около който и заради който е създадено днешното световно известно курортно селище. Манастирът е този, който е притежавал над 2 000 дка земи около си. Манастирът е този, около който се развива и ще се развива туризмът в едноимения курорт. А днес същият манастир не разполага дори с цял един декар собствена земя.
Местоположение
Манастирът "Св. Св. Константин и Елена" се намира на 9 километра североизточно от Варна в едноименния курорт. Сред варненци и гости, курортът е особено известен с лековитите си минерални извори. Целогодишно работят и басейни с лековитата вода. В най-стария български черноморски курорт има всякакви забавления и удобства. Но най-хубавото в него е спокойствието и тишината. Планинско ухание на гори и свежия морския бриз. Варна е най-големият български черноморски град, наричан морската столица на България. Градът е международен курорт. Намира се на 470 километра от София. Разположен е в Североизточна България, на брега на Черно море, във Варненския залив. Надморската височина е от 3 до 20 метра.
|
| |
