|
|
|
Чудото на Рождество - Безплодна двойка се сдобива с рожба след 10 години молитви
Броени дни остават до най-святата нощ в годината. Тя е такава не защото е украсена с лампички и гирлянди, не защото на масата има определени ястия, нито пък заради подаръците под елхата. Казват, че на Бъдни вечер небето се отваря и желанията на хората могат да бъдат чути. Въпросът е за какво се молим и как - дали за лични нужди, или за общото благо. Ако искаме нещо за себе си, дали сме го заслужили? А готови ли сме да променим характера си, за да го получим? Ще забравим ли после за този, който ни го е дал, и кой всъщност е Той?
Тези и други въпроси могат да възникнат, докато гледаме Ирина Йорданова с малката Теодора на ръце. Тяхната история е необикновена. Тя доказва, че чудесата идват като награда след дългия път на личностното израстване към истината и любовта. Тази година едно семейство ще посрещне Рождество Христово по нов начин. Освен че детски смях ще оглася дома им, Тодор и Ирина ще преживеят празника с дълбока вяра и благодарност, че отписаните от хората, не са забравени от Бога, за когото няма невъзможни неща.
Зачатието е заслуга за добродетели
Ирина и Тодор са на 38 години. Срещат се през декември 1997-а в кафене. По онова време и двамата са студенти. Допадат си и заживяват заедно. Оженват се през 2002 г. Като всяко младо семейство искат да имат бебе, но тя е с гинекологични проблеми и не може да забременее. Лекарите така и не разбират причината. Затова я обявяват за стерилна. Започват да я лекуват с хормони, но освен че става 150 кг, Ирина не усеща друга промяна в тялото си. После пълнотата й става причина за съмнение относно зачеването. Започва диети, но отново нищо не се получава. Борбата продължава около 5-6 години. През това време често се отчайвала. Не била и вярваща. Майка й посещавала евангелска петдесятна църква, но Ирина не намирала там своето място. Занимавала се с гадателство, правела хороскопи, ходела по врачки. Влошила се и оставила лекарствата. Но тогава пък цикълът й не спрял в продължение на 3 г. Открили й диабет. Започнали ново лечение и тя поукрепнала.
Квартирата на семейството се намирала срещу катедралата. С Тодор започнали да я посещават. После се преместили в „Младост“. Там открили храм „Св. пророк Илия“. Много са благодарни на свещениците Георги, Владимир и Димитър, които им вдъхвали вяра и упование. После същото направил и отец Павел Максимов от Шабленската църква. Като ги видял, че имат притеснение, веднага им казал, че скоро ще имат дете. Така и двамата навлезли в християнството.
Щастливата майка е учителка и системен администратор във варненско училище. Направила си тест за бременност, когато започнала да заспива на работа. Излязъл положителен. Повторила опита и се разридала от радост. Това станало месец след като отец Стоян Махлелиев им чел молитва за дете в манастира “Св. св. Константин и Елена”. Него ден видяла там група сирачета. Казала си, че ако Бог не й даде рожба, ще си осинови. И няколко дни по-късно молитвите й били чути. Лекарите били в потрес от новината. Взели я в болница, за да следят състоянието й заради диабета, но всичко минало безпроблемно. Теодора се ражда напълно здрава навръх Гергьовден тази година. Името си получава от гръцкия превод на „божи дар“.
Ирина твърди, че не е важно да се търсят резултати. Казва, че дори да не беше родила, пак щяла да вярва, за да спаси душата си. За нея това не е чудо, а резултат от дълъг и целенасочен път към себе си и добиване на нови качества – търпение, смирение, воля. Знае, че както й е дадено детето, така може и да й се отнеме. За това за нея най-важното е обръщането към Господ. Благата идват впоследствие.
Все още планира да осинови рожба, защото смята, че е недопустимо в 21-ви век да има изоставени деца. Дори съпругът й отдавна искал да го направят. Двамата напомнят, че ако човек сам не търси начин да излезе от заблудата на материализма, животът му не би имал смисъл. Мечтата им е Теодора да израсне вярваща християнка.
Сара родила на 90 години
Аналогична е историята на старозаветните персонажи Авраам и Сара, дали начало на народ, който подготвил тялото на Спасителя 2000 години преди появата му. За това те имали обещание от самия Яхве, или Йехова, който бил от ранга на елохимите. Годините минавали, но Сара не зачевала. Срамно било тогава едно семейство да няма наследник. Имало обичай в краен случай съпругът да легне с някоя от слугините. Така се появил на бял свят Исмаил. Минали още години и Сара изгубила надежда за собствено дете, защото смятала, че утробата й е вече мъртва. Тогава Бог доказал, че за него няма невъзможни неща. Исаак се родил, когато Сара била на 90 години, а Авраам - на 100.
Чрез Яхве се изявявал самият Христос, който все още обитавал духовните светове и постепенно се спускал към хората. Сина от Троицата имал власт над всички божества. От Библията се знае, че след жертвата си на Голгота Той става господар на всички светове. Следователно ръководи и съвременните учения и религии, макар те да имат своите богове и учители водачи. Тогава дали изцеленията на техните последователи не са отново негово дело?! През трите си години на земята Христос не лекувал всички. Само тези, които вече почти са изплатили кармичните си дългове и са готови да се обърнат към Бога.
За това и днес едни молитви биват чути, а други – сякаш не. Зависи от това доколко молещият е отдал душата си в служба на света.
|
| |
