|
|
|
Чудесата продължават
Преди две седмици «Народно дело» започна да публикува чудесата, с които се прочу манастирът «Свети Константин и Елена» край Варна. Те са записани от църковните служители и скоро ще бъдат издадени в книга. През 16-и век, когато полагат основите на храма, аязмото избликва откъм светия олтар, разказват днешните послушници в местността. За да са възможно най-достоверни свидетелствата за Божията сила, която обитава това място, се обърнахме към самите хора, изпитали благодатта на необяснимото. Преди това обаче решихме да отправим поглед към историята, за да проследим как се развива лечителското изкуство през вековете.
Древните издигали храмове край изворите
Изцеленията минават през 3 етапа от древността до днес. Първият е окултният. Чрез него египетските жреци изваждали душата и Аз-а извън човешкото тяло, отвеждали ги в духовните светове и чрез тях узнавали каква е божията воля за излекуването. Целта била да не засегнат свободната воля на заболелия и да не нарушат кармичната му предопределеност.
Вторият клон бил свързан с тракийския бог лечител Асклепий. Историци твърдят, че Древна Гърция го заимства в митологията си. В Рим е известен като Ескулап с жезъл, около който се вие свещената змия – днешният символ на медицината.
По времето на Перикъл късните гърци се отказват от старите методи и минават на външно лечение с природни средства.
В древността хората инстинктивно усещали, че край някои извори има природни целителни сили и строили там мистерийни храмове. Болните отивали, за да търсят спасение и сгъстеният етер им помагал.
Днес за лечение са използват медикаментите. Но вярата в силата на природните духове се преобразувала в християнска. Това не се смята за вмешателство в кармата. Самият Христос е церял болните. Смята се, че Той е виждал кой е готов да промени своя мироглед и му е помагал със силата си. Такава ще е медицината на бъдещето, предричат лечители, които си спомнят думите на най-големия от тях – Петър Димков. Слагайки ръка върху болното място, той казвал: “В името на Господа Исуса Христа.” У нас има много магове и мистерии, но правомерни са само тези, които лекуват, без да искат пари за делото си. Затова и водата в манастира е безплатна.
Стела Тодорова, послушница - "Водата лекува всичко"
Работя в манастира “Св. св. Константин и Елена” от 4 години и половина. Продавам свещи, пея, помагам в счетоводството. Закърмена съм с православната вяра. Имам вуйчо, който е йеромонах. Завършила съм богословския факултет във Велико Търново. Намирам удовлетворение в работата и нищо не ми липсва. От година и половина започнаха тези чудеса, които записвам в тетрадка.
Водата лекува всичко. От перде на очите до рак и безплодие. Имаме много изцелени. Не става само механично, а с вяра и молитви. Помага още при кожни заболявания. Имаме избавени от псориазис, брадавици, епилепсия, дори два случая на избавени от рак. Първата жена беше възрастна. Дойде да се моли за внука си. Детето имало нощно напикаване и не можело да говори, а майката била лекарка. След седмица се оказа, че детенцето проговаря и изпускането му спира. Молеха се на свети Валентин. С бабата също станало чудо. Имала голяма бучка на гърдата в последна фаза, която се свила. В другия случай една дама отишла на лекар и й казали, че е за химиотерапия. Дойде в манастира, молеше се на свети Валентин и на следващия ден в болницата докторите били удивени. Нямала нужда от тях.
Две бездетни семейства се сдобиха с рожби. Когато се молят на свети Валентин, много хора се задомяват. Светецът им изпраща подходящия човек. Увеличиха се венчавките и кръщенетата ни. Хората се връщат и благодарят със сълзи на очи.
Росанка Недялкова, църковен служител - "Млад мъж се спаси от лудницата"
Дъщеря ми имаше възпаление на венеца. Растеше й мъдрец, а е бременна в седмия месец, и бях притеснена за нея. Зъбът беше пробил от едната страна и се беше образувала торбичка. Тя не вярваше, но аз знаех, че водата ще й помогне и така стана. Науката може да казва всичко, но тук има сила.
Освен това имам близко семейство, където синът ходеше на църква, но в него нещо беснееше. Вършеше ужасни неща, а после съжаляваше. Всички смятаха, че причината е дълбоко в рода. Казвах им: „Няма такива неща, молете се!“ Дадох светената вода на момчето и той поръсил дома си. След това ме обвиниха, защото направо подивял. Помислили, че аз нещо съм направила. Отишъл на ходжа, което е още по-лошо. Нещо в него му казвало какво да прави – да почиства чужди гробове, да си подпали колата дори. Мъжът мислел, че Бог му говори. Прибрали го в психиатрията. Майка му успя да го измъкне и го гледаше като малко дете. А той хвърлял отгоре й чинии с ядене. Ходил в манастира, сам си взел от водата, слушал песнопения.
В момента е в София, купи си нова кола, поддържа си фирмата, гледа си детето. Наскоро се обади за именния ми ден. Сега се вижда с майка си, благодарен й е, няма кризи.
Катя Маринова, детегледачка - "Вярата е здраве"
Много бях очарована, когато разбрах от медиите за лечебна вода в нашия манастир на Свети Константин. Бях получила възпаление на ставата на дясната ръка. Едното ми око сълзеше през есента и зимата. Казах си защо пък да не опитам. Знам, че в храма още с влизането трябва да се прекръстим - все едно да кажем „Добър ден” на Бог и Богородица, които са ни създали. Ако не вярваме в тях, няма да имаме облекчение на никаква болка. Чиста християнка съм, не съм фанатичка, вярата ми е упование. Бог ни е създал, той ще ни прибере и от него са всички блага на тоя свят. Вечер, като лягам, му благодаря, че ми е дал благоденствие.
От 8 май до сега непрекъснато вземам вода. Получих облекчение. Не може да мине изведнъж, защото травмата ми е вече трета година.
Трябва да бъдем с любов един към друг, да се обичаме. Тая злоба ще ни погуби. За това Бог не ни помага за много неща, защото мислим лошото на другия. Бъдете добри, хора, с доброто ще победим.
|
| |
