Житие на Свети седем момци ефески: Максимилиан, Ямвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин
Светите седем момци ефески Максимилиан, Ямвлих, Мартиниан, Йоан, Дионисий, Ексакустодиан (Константин) и Антонин, живяли в III в. Свети Максимилиан бил син на ефеския градоначалник, а останалите шест момци – синове на други знатни ефески граждани. Юношите били приятели от детство и всички били на военна служба. Koгато император Деций (249 – 251) пристигнал в Ефес, заповядал на всички граждани да се явят, за да принесат жертва на езическите божества; непокорните пък ги очаквали мъчения и смърт. По донос на тези, които търсели благоразположението на императора, да отговарят били призовани и седемте ефески момци.
Като застанали пред императора, светите седем момци изповядали вярата си в Христа. От тях незабавно били снети знаците на воинското отличие - военните колани. Обаче Деций ги пуснал на свобода, надявайки се, че те ще си променят решението докато той е на военен поход. Момците излезли от града и се скрили в пещерата на планината Охлон, където прекарвали времето си в молитви, готвейки се за мъченически подвиг. Най-младият от тях, свети Ямвлих, се обличал в бедняшки дрипи и ходел в града за хляб.
По време на едно такова излизане в града той чул, че императорът се върнал и ги търсят, за да ги изправят пред съда. Свети Максимилиан въодушевил приятелите си да излязат от пещерата и да се явят доброволно пред съда. Като разбрал къде се крият момците, императорът заповядал да затрупат входа на пещерата с камъни, за да умрат момците там от глад и жажда. Двама от сановниците, които присъствали на зазиждането на входа на пещерата, били тайни христяни. Желаейки да съхранят паметта за светиите, те сложили между камъните запечатано ковчеже, в което се намирали две оловни плочици. На тях били написани имената на седемте момци и подробностите на техните страдания и смърт.
Но Господ дал на момците чуден сън, който продължил почти две столетия. По това време гоненията против християните били вече прекратени, но при светия благоверен император Теодосий Младши (408-450) се появили еретици, които отхвърляли възкресението на мъртвите при Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос. Едни от тях казвали: "Как може да има възкресение на мъртвите, когато няма да има нито душа, нито тяло, тъй като те ще са унищожени?" Други твърдяли: "Единствено душите ще имат въздаяние, тъй като е невъзможно телата да възкръснат и да оживеят след хиляди години, когато от тях няма да остане дори и прах". Именно тогава Господ открил тайната на очакваното възкресение на мъртвите и бъдещия живот чрез Своите седем момци.
Стопанинът на нивата на планина Охлон започнал каменен градеж и работниците вземали от камъните на пещерата и разкрили входа и. Господ съживил момците и те се пробудили сякаш от обикновен сън, без да подозират, че били минали почти 200 г. Телата и дрехите им били напълно нетленни. Като се готвели да приемат мъчения, момците поръчали на свети Ямвлих да им купи още веднъж хляб в града, за да си подкрепят силите. Като наближил града, момъкът бил поразен, виждайки на портите светия кръст. Като чул да се произнася свободно Името на Иисуса Христа, той започнал да се съмнява, че е дошъл в своя град. Разплащайки се за хляба, светият момък подал на търговеца монета с изображението на император Деций и бил задържан, като укривател на съкровище от старини монети.
Завели Свети Ямвлих при градоначалника, при когото в това време се намирал епископът на Ефес. Като слушал недоумяващите отговори на момъка, епископът разбрал, че Бог открива через него някаква тайна и сам се отправил заедно с народа към пещерата. При входа на пещерата епископът измъкнал от купчината камъни запечатаното ковчеже и го отворил. Той прочел на оловните плочици имената на седемте момци и обстоятелствата, при които била зазидана пещерата по заповед на император Деций. Като влезли в пещерата и видели в нея живи момците, всички се възрадвали и разбрали, че Господ через тяхното пробуждане от дългия сън, открива на Църквата тайната на възкресението на мъртвите.
Скоро сам императорът пристигнал в Ефес и водил продължителна беседа с момците в пещерата. Тогава светите момци пред очите на всички склонили главите си на земята и отново заспали, този път до всеобщото възкресение. Императорът искал да положи всеки от момците в скъпоценна рака, но като му се явили на сън, светите момци казали телата им да бъдат оставени в пещерата на земята. В ХII в. руският поклонник игумен Даниил видял в пещерата тези свети мощи на седемте момци.
Паметта им се чества на 4 август. Втори път паметта на седемте момци се чества и на 22 октомври. Според едно предание, което е влязло в руския Пролог, момците заспали втория път на този ден. Според забележката в гръцката минея от 1870 г., те заспали за пръв път на 4 август, а се пробудили на 22 октомври. Светите момци се споменават и в службата на църковната нова година на 1 септември.
|
