|
|
Свeта преподобномъченица Мария Гатчинска
1874 - †1932
Сред имената на руските новомъченици и изповедници името на монахиня Мария Гатчинска изпъква и с необикновеността на нейния подвиг, и с обстоятелствата на последните два месяца на живота и, прекарани в болницата на затвора, където починала, вече осъдена.
Лидия Александровна Лелянова (името на майка Мария преди пострижението) се родила през 1874 г. в Санкт-Петербург. Лелянови живеели в дом №101 на Забалканския булевард недалеч от Новодевическия манастир. Бащата на Лидия, Александър Иванович Лелянов имал завод за червен восък и собствен дом към него. Родният брат на Александър Иванович, Пьотр притежавал голям магазин за кожени изделия на улица Голяма Морска и активно участал в обществения и градски живот. В продължение на няколко години бил член на Петербургската Дума (Градския съвет). Търговската династия Лелянови била известна, уважавана и богата в столицата, отдавна се числяла в първа гилдия.
Първите скърби за Лелянови започнали, когато умрял главата на семейството. Тогава Лидия била на 3,5 г., а сестра й Юлия на 1,5. За Лидии това било само начало на великите изпитания, които щели да и бъдат изпратени от Господ. Чрез тежка неизлечима болест тя ще бъде призвана от Божествения Промисъл към равноангелско служение на Бога и ближния. Нейното отричане от света и всецялото и предаване в Божиите ръце станало постепенно.
На шестнадесет години девойката била поразена от тежък недъг – Паркинсонова болест, която била следствие от енцефалит. На държавните изпити в девическата гимназия, която завършвала, Лидия била докарана в инвалидна количка. Не помогнали продължителните курсове лечения, в това число и в чужбина. Болестта продължавала неумолимо да взема телесното здраве на девойката: ръцете и краката й започнали да съхнат, цялото и тяло се съсухрило и смалило. Според спомените на съвремениците и никакво лечение не помагало. Тя почнала да не може да си управлява краката и била принудена винаги да лежи, тъй като постоянната и страшна болка във всички тъкани не и давала да седи. С течение на времето и ръцете и отказали и цялото й тяло изсъхнало. Само главата и лицето оставали без никакво изменение. Лицето й оставало благообразно и светло.
В това,че болестта на бъдещата майка Мария протичала по такъв начин се вижда особеното действие на Божия Промисъл. Тежкият недъг не придобил формите, които обикновено са неизбежни и довеждат и до разрушение на личността, освен до телесно поражение. Както отбелязал първият съставител на жизнеописанието на много руски новомъченици и изповедници, вкл. и на майка Мария, протойерей Михаил Полски, "като се оказала пълен физически инвалид, (м. Мария) не само не деградирала психически, но и проявила съвършено необикновени, не свойствени за такива болни черти на личността и характера: тя станала извънредно кротка, смирена, покорна, непретенциозна, съсредоточена в себе си, потънала в постояна молитва, без ни най-малък ропот търпяла своето тежко състояние."
След 1912 г. Божията рабиня Лидия загубила напълно подвижност и била принудена да лежи през цялото време по гръб. Ръцете и краката й били обездвижени. През 1913 г. сестрите, майката и братята й се преместили в Гатчина, където живеел братът на болната Владимир Александрович, в дом №41 на улица Баговутовска (сега ул. „К. Маркс”), недалеч от Гатчинския Павловски събор. Именно на този зелен двутажен дървен дом в центъра на Гатчина било съдено да стане в продължение на две десетилетия място за поклонение на многоброен народ, който идвал в Гатчина с една цел: да посети смирената страдалица, за да получи от нея и утешение и духовен съвет. Сред посетителите на майка Мария имало хора от всички съсловия и положения: обикновени селяни и еснафи, бивши генерали, свещенослужители, монаси и даже архиереи.
Основа на молитвения съюза между от. Йоан и майка Мария било твърдото и безкомпромисно стоене в православната вяра. Дух на изповедничество има в думите на пастиря: "Не, няма да отстъпим и крачка пред враговете на вярата и Църквата: ще отстояваме твърдо истината, даже до кръв, както са отстоявали вече мнозина, и ще съхраним в пълнота и чистота апостолската вяра, църковната вяра, православната вяра." Тези думи отразяват много точно жертвения християнски дух, който бил присъщ на мнозина най-добри представители на Православната Църква по това време. Несъмнено, този дух бил присъщ и на монахиня Мария, която ще се сподоби да приеме страдания за Христа, които ще доведат до смъртта на страдалицата.
Нейното високо молитвено настроение, изключителната добросърдечност и състрадателност, в съчетание с дара на прозорливост и духовно разсъждение разкривали в майка Мария истинска Божия угодица, надарена щедро с даровете на Светия Дух. Първоначално при болната идвали само познати, после те довеждали свои познати и така броят на посетителите постоянно растял. Както си спомняла дъщерята на протоиерея Йоан Смолин, "вярващият народ започнал да идва при нея (майка Мария) за утеха и добър съвет ... При нея започнаха да идват и ... духовенство, постригаха я за монахиня и й дадоха името Мария."
На стените на голямата стая, която служела за приемна и била долепена до килията на м. Мария можело да се видят снимки на свещеномъченик митрополит Вениамин Петроградски и митрополит Йосиф (Петров). Владика Вениамин написал на своята снимка: "На дълбокопочитаемата страдалица майка Мария, която утеши сред многото скърбящи и мене грешния." Владика Йосиф оставил на своята снимка голям цитат от своя духовен дневник "В Отеческите обятия". Именно с благословението на свещеномъченик Вениамин Божията рабиня Лидия била подстригана за монахиня с името Мария в чест на равноапостолна Мария Египетска. Това станало в годината на мъченическата кончина на владиката.
Пострижението извършил архимандритът на Александро-Невската лавра Макарий (Воскресенский), който в 1922-1924 г. бил отговарящ за манастирите и метосите в Петроградска епархия. Пострижението станало торжествено. "Помня, – пише една сестра от кръга при м. Мария, Анна Алексеевна Епанчина, – че имаше много архиереи, свещеници, дякони дошли от Санкт-Петербург ... беше много торжествено, огромният манастирски храм беше пълен с народ."
Точно десет години след приемането на ангелския чин продължило благословеното от Господа служение на майка Мария. Майка Мария лежала винаги по гръб; тялото и не се виждало; от шията до края на постелята тя била покрита с черна мантия. На главата й имало черен монашески апостолник. Ръцете си тя изобщо не можела да движи, но върху мантията й винаги имало броеница. Много хора посещавали Майка ... и се ползвали от нейните съвети и мъдри наставления, пълни с нежна любвов към всеки.
"Майка Мария се ползвала с голяма известност, при нея идвал куп народ, особено от околните села ", – си спомня една съвременничка. Вдовицата на вице-адмирал Силман на следствието дала такива показания: "Живея в гр. Красногвардейск (Гатчина) от 25-26 г., през това време отдавна съм чувала, че в града в града на ул. „К. Маркс” (Баговутовска) живее Мария, която се славеше в града като целителка и светица. Често като минавах по улицата ме спираха минувачи и свещеници и ме питаха къде живее света Мария." Такива свидетелства в следственото дело са множество. Идващите носели пари, продукти, а сестрата на майката, Юлия Александровна, ги раздавала на нуждаещите се, сред които имало бивши генерали и техните семейства. Такива "бивши хора"» (както те се наричат в следственото дело) имало доста. Постоянни посетители на майка Мария били генерал Алексей Епанчин, генералшата Екатерина Теляковска, генералшата Ираида Дубровина, вдовицата на адмирал Пац-Помарнацка и други.
Почитта към м. Мария се усилвала с всяка измината година.Постепенно името и станало известно далеч зад пределите на Гатчина. Както се вижда от материалите по следственото дело, снимките на подвижницата се «разпространявали по целия СССР». Вярващият народ наричал м. Мария "света Мария". Това име се било вкоренило и станало общоупотребително. Голямата стая до килията на монахиня Мария, която служела за приемна, се пълнела с пристигнали не само от Петроград и Москва, но и от различни краища на Русия. "Много народ посещаваше м. Мария, – дала показания на следствието Александра Ивановна Анц, – в дома й се служеха молебени и имаше духовенство. В града тя се ползва с голяма известност и ако се помоли, то после всичко се сбъдва. Затова при нея ходи много народ и проси тя да се помоли да се изпълни някакво желание." Едва през последните години броят на посетителите на м. Мария намалял, т.к. мнозина били арестувани, някои умрели. Но и тогава при майката идвали по 5-10 човека на ден.
Сред посетителите на м. Мария имало такива известни личности, като архиепископ Димитрий (Любимов), свещеномъченик протоиерей Викторий Добронравов, свещеник Алексий Кибардин, м. Варсонофий, който служел във в Фьодоровския събор на Царското Село, архимандит Лев (Егоров), брат му Гурий (бъдещ митрополит) и други. Мнозина от посетителите на м. Мария по-късно ще приемат мъченическа кончина. Благодатната страдалица укрепвала тези изповедници и мъченици в непоколебимо отстояване на Христовата истина и Неговата Църква.
Жива картина на служението на монахиня Мария запечатал в спомените си професор Иван Михайлович Андреевски, който посетил през март 1927 г. праведницата и получил от нея духовна помощ. Силата на словото и молитвата на майка Мариа била такава, че той, според собственото му признание, излязал от нея "друг човек". Той се оплакал на майка Мария от пристъпи на мъка, на което тя му казала: "Мъката представлява духовният кръст – тя се изпраща на помощ на каещите се, които не умеят да се разкайват, тоест след покаянието отново падат в предишните грехове ... И затова само две лекарства лекуват това понякога крайно тежко, душевно страдание. Човек трябва или да се научи да се разкайва и да принася плодове на покаяние, или със смирение, кротост и търпение и велика благодарност към Господа да носи този духовен кръст, своята мъка, помнейки, че носенето на този кръст се вменява от Господа за плод на покаяние ... Ами че какво велико утешение е това – да съзнаваш, че твоята мъка е неосъзнат плод на покаяние, подсъзнателно самонаказание за отсъствието на нужните плодове. От тази мисъл трябва да изпаднеш в умиление и тогава мъката постепенно ще се стопи и ще се заченат истинските плодове на покаянието ... " Върху тези дълбоки безценни думи лежи отпечатъкът на светоотеческата мъдрост, дълбокото смирения и личния опит на претърпяването на скърбите, който е довел м. Мария до всецяло покаяние пред Господа и пълна покорност на Неговата свята воля.
Андреевски, който сам получил утешение от майка Мария, също бил свидетел на нейното чудно въздействие върху другите. "Един младеж, който бил в униние след ареста и заточението на своя баща свещеник, излязъл от майка с радостна усмивка като се решил сам да приеме дяконски сан. Млада жена от мъка дошла в светла радост, като също се решила да приеме монашество. Един възрастен мъж, който страдал тежко от смъртта на сина си, излязъл от майка изправен и ободрен. Възрастна жена, която влязла с плач, излязла спокойна и твърда." И такива хора имало не десетки, а стотици и стотици.
Спомените на съвременниците на м. Мария, събрани в последните години, говорят за силата на молитвата й и нейния дар на прозорливост.
Голямо влияние оказала личността на м. Мария и върху духовната атмосфера в Гатчина през 1920-те г. Сред мрака на воинстващото безбожие и нравствено разтление се появява една община от девойки, чиито чисти души се стремели към Господа и се опитвали да подреждат живота си в съответствие с Божиите заповеди. Около майка Мария се създава православно сестринство, което се занимава с молитва, четене и изучаване на Свещеното Писание и помощ на ближните. Сестринството се наричало кръг за почитание на о. Йоан Кронштадтски. Майка Мария от самото начало направлявала духовния живот на кръга, определяла необходимостта от едни или други дела, които сестрите осъществявали за слава Божия. Със смъртта на отец Йоан Смолин през януари 1927 г., значението на нейното ръководство още повече нарастнало. Като поддържала молитвено кръга на сестрите, майка Мария станала негова фактическа духовна ръководителка, направлявайки и ориентирайки сестрите в сложната обстановка на църковния и обществен живот през тези години, като ги учела на непоколебима твърдост по въпросите на вярата и благочестието.
След кончината на от. Йоан Смолин, духовник на майка Мария става младият отец о. Пьотр Белавский (1892-+1983), който в това време служел в църквата на светителя Алексий митрополит Московски в Тайци. Отец Пьотр бил ръкоположен за свещеник от свещеномъченик митрополит Вениамин на 19 декември/1 януари 1921 г. По такъв начин той и м. Мария получили благословение за служение от този свят архиерей. Светлият образ на свещеномъченик Вениамин бил пример за тях на твърдост и непреклонност в отстояването на Божията правда, и заедно с това и на молитвеност, смирение и любов към ближния. Майка Мария подарила на от. Пьотр, който служел в нейната стая, изповядвал и я причастявал, малка сгъваема икона с изображението на Спасителя, Пресвета Богородица и св. Георгий Победоносец, която по чудо се запазила и преминала заедно с пастиря-изповедник през всички затвори и заточения.
Духовната грижа на от. Пьотр за майка Мария и сестрите от Йоановския кръг продължила почти три години. През есента на 1929 г. той заедно с архиепископ Димитрий (Любимов) бил арестуван в дома си в Тайци и след това изпратен в Соловки. Със затворения в Соловки от. Пьотр м. Мария поддържала писмена връзка. Тя диктувала писмата си на сестра Юлия. Едно от тях до от. Пьотр, което пристигнало в Соловки, се запазило. От неговите проникновени редове вее дух на християнска любов и надежда. То е написано в Неделя на прошката, 22 февруари 1931 г., то ст една година преди ареста на страдалицата и е подписано със светското име на монахиня Мария - Лидия (заради тези, които ще го проверяват).
От писмото разбираме, че и след ареста на от. Пьотр кръгът около майка Мария продължавал да съществува, а също, че нейните физически страдания са се увеличили неимоверно и даже всяко докосване предизвиквало силна болка. "Сестра ми и пиленцата ви пращат дълбок поклон, поздравяват те и целуваме твоята отеческа десница. – се казва в писмото. – Ще кажа няколко думи и за себе си. Здравето ми силно се влоши: чувства се болезненост във всичко, станах обидчива, но въпреки това Господ е милостив към мен."
Дъщерята на от. Пьотр Белавски, Ксения Петровна, свидетелства, че когато те заедно с майка й Ксения Василевна и сестра й Александра идвали при майка Мария, Ксения Василевна предупреждавала момичетата, в никакъв случай да не правят невнимателни движения: да не бутнат кревата, на който лежала майка Мария или да не закачат самата нея, защото всяко докосване и причинявало тежки физически страдания. Това ще потвърди и медицинското заключение, направено от главния лекар на предварителния арест.
На кревата до главата на майка Мария винаги имало икона на Спасителя, носещ Своя кръст, която безмълвно напомняла на всички, които идвали при нея за необходимостта да се претърпяват мъжествено всички теготи и скърби в живота, които светиите наричат безкръвно мъченичество. Умъртвяването на своята воля и подчинението й на светата и всесъвършена Божия вола заради служението на Бога и ближния станало за майка Мария неин кръстен път. Виждайки пред своите духовни очи Господа, самата майка Мария била пример за безропотно кръстоносене и самоотвержение и чрез земното мъченичество вървяла към небесната слава.
На 18 февруари 1932 г. имало повсеместни масови арести на монаси. В Гатчина били арестувани сестрите от затворения Нежадовски манастир и сестрите на Покровския метох на Пятогорския Вохоновски женски манастир. А на следващия ден, петък - 19 февруари, арестували и майка Мария със сестра й Юлия Александровна. В постановлението за ареста на м. Мария направо се вменявало като вина изповядаването на вярата: "Участва в нелегални сборища, където се чете евангелието, и на които се кани местното население, и в беседи на религиозни теми води антисъветска пропаганда."
Както си спомняли съвременниците, майка Мария я влачели от втория етаж на дома двама чекисти, направо по земята, независимо от нейните викове от болка, натоварили я в камион и я закарали в Ленинград. Може да си представим какви невероятни физически страдания е изпитвала м. Мария по на време на ареста и по време на транспортирането в каросерията на замръзналия камион. Но нейните мъки не свършват с това ...
Докарали страдалицата в болницата, която се намирала на ул. Фонтанка и се наричала болница 25 октомври (бившата Александровска). На следващия ден след ареста в болницата на предварителния арест подложили безпомощната монахиня на преглед. Главният лекар подписал медицинското освидетельстване за тежкото заболяване на м. Мария, в което се казвало, че болната страда от "ревматизъм и подагра в продължение на двадесет години в толкова силна форма, че се намира в принудително легнало положение по гръб през цялото време на болестта. Понастоящем тя представлява рядка уродливост и болестта й в даденото състояние е неизлечима." Тук било отбелязано, че болната се нуждае от постоянна грижа на не по-малко от двама души. Освен това гл. лекар посочил, че болната подлежи на преместване в гражданска болница или в приют. Но жестокият механизъм не дал обратен ход…
Майка Мария била съдена по делото на "група монахини от Вохоновския, Нежадовския манастири, Покровския метох на Пятогорския манастир и Сергиевата пустиня". На монахиня Мария било предявено обвинение по член 58/10. Всъщност причината за ареста било огромното духовно и обществено значение на майка Мария. Както се отбелязва в углавното дело, тя "била толкова популярна, че я считат даже за ясновидка и предсказателка ... Славата на нейната святост била голяма и далеч зад границите на района."
Показанията на Юлия Александровна Лелянова и на жителите на Гатчина дали на Колегията на ГПУ съвсем ясна картина за живота и служението на майка Мария, а собствените й показания, зафиксирани на 16 марта 1932 г., подписали нейната присъда. Майка Мария заявила на следователя, че по религиозни убеждения тя е истински православна. Освен това тя казала: "Считам, че митрополит Сергий напразно е наредил да се молим за съветската власт, тъй като на нея това не й е нужно. И изобщо нека за нея се моли този, който сам иска ... " На вопроса на следователя за това кой идвал при нея, майка Мария отговаряла кратко, че "народът ме посещаваше, но не многобройно. Идваха за съвет по различни въпроси." Имената на хората, които идвали м. Мария не казала, освен имената на няколко свещенослужители, които били добре известни на "органите" и по това време вече били изпратени на заточение.
В обвинителния акт по делото, подписан на 19 март 1932 г., се казва: "В условията на изострена классова борба и ожесточена съпротива, оказвана от контрареволюционните елементи срещу развитието на социалистическите форми на стопанство, активна роля играят църковните сектанти, като се опитват по всякакъв начин да противодействат на делото на строежа на социализма ... " Присъдата на Коллегията на ОГПУ от 22 март 1932 г. гласяла: "Лидия Александровна Лелянова да бъде лишена от правото да живее в Московска, Минска, Харковска, Одеска област ... Дагестан, Казан, Чита, Иркутск, Хабаровск, Ташкент, Тифлис, Омск, Омски район, в Урал и пограничните окръзи за срок от 3 години, от 22/III-32 г. с прикрепване към избраното местожителство." Това означавало заточение в глухата провинция, което било равносилно на смъртна присъда, защото майка Мария нямало да може да издържи това пътуване.
Но Господ избавил мъченицата от по-нататъшни страдания. Веднъж на тези, които носели неща на майка Мария било обявено: "Почина в болницата". По сведения от архива на ЗАГС смъртта настъпила на 17 април 1932 г. Страдалицата починала в болницата на 2-о отделение на предварителния арест.
Честните останки на блажената страдалица били предадени на нейната снаха. Било заповядано тялото на майка Мария да бъде погребано без това да се огласява. Погребението се състояло на Смоленското гробище недалеч от параклиса на Ксения Петербургска.
През 1981 г. монахиня Мария Гатчинска била прославена в сонма на руските новомъчениците и изповедници на Задграничната Руска Православна Църкова. На 17 юли 2006 г. Светият Синод на Руската Православна Църква причисли м. Мария към ликовете на светиите в сонма на руските новомъченици и изповедници.
На 26 март 2007 г. се състоя връщането на светите мощи на преподобномъченицата, които после били тържествено пренесени в Гатчинския Павловски събор, където днес се покоят за поклонение в резбовано хранилище. Събират се свидетелства за нови чудеса на преподобномъченица Мария Гатчинска, към чиито свети мощи се стичат вярващи от всички краища на нашата страна и от чужбина, търсейки утешение и духовно укрепване по молитвите на благодатната страдалица.
Твоята Агница Иисусе Мария/ се яви като утешение на Твоите раби в жестоките години,/ като показа твърдост на вярата и благочестие,/ претърпя мъчения от богоборците. / С нейните молитви като милостив спаси нашите души.
Страдалице и благовестнице пречудна, / молитвеннице за всички скърбящи и страдащи,/ преподобномъченице майко Мария, /моли се на Господа Бога с всички руски новомъченици/ да ни дарува спасение и да помилва нашите души.
О, преподобномъченице майко Мария, похвало на ангелите, на новомъчениците и изповедниците славо! Погледни на нас грешните, които предстоим и ти се молим, като топла застъпница и смирена ходатайка пред Господа, на Него с пост и молитва, вяра и търпение на скърби си угодила. Тебе като светилник на вярата Христова Господ те надари с дар на прозорливост и чудотворство. Виж нашите сълзи и покаяние, умоли милостивия Бог да дарува на нас (имената) прощение на греховете, нелицемерна любов към ближния, неизменна твърдост във вярата, целомъдрие и благочестие в житието.
О, преблага майко, осени с твоето благоволение, всички, които почитат твоята свята памет. Изпроси за нас с твоите молитви от Всемилостивия Бог утешение в скърбите,избавление от беди, изцеление от болести.
Умоли, света преподобномъченице, милостивия наш Създател да не победи злобата Неговата неизречена благост, и да се сподобим да преживеем този живот във всяко благочестие и чистота, като славим Отца и Сина и Светия Дух сега и винаги и во веки веков.
|
| |
